Използване   на водните   ресурси

в   земеделието

на   България

 

 

 

 

 

1.         Съществуващи  институции.

 

Съществуват определен брой държавни институции , които участват в управлението и развитието на водните ресурси в България. Те са описани накратко в следващите параграфи.

 

1.1       Министерство на земеделието и горите.

 

МЗГ провежда държавната политика в областта на земеделието, горите и рибовъдството. През 1998 г. структурата и функциите на МЗГ бяха променени в съответствие с новите задачи в политиката на правителството. Основната цел на тези промени беше да се ускори реституцията на земята, и приватизацията в земеделието и горите. Последното преструктуриране на Министерството в края на 1999 г. се извърши в съответствие със Закона за Държавните Служители, приет в средата на 1999 г. В МЗГ има 11 специализирани Дирекции и Дирекция “Структурна политика “, която отговаря за регионални отдели в 28-те административни области на страната. Някои от функциите на МЗГ се поемат от институции, които са или под шапката на Министерството или действат от негово име.

 

1.2. Министерство на околната среда и водите.

 

Министерството на Околната среда и Водите ( МОСВ) отговаря за разпределянето на водните ресурси между различните ползватели. Чрез Дирекция “ Води “ и нейните 2 отдела, МОСВ провежда държавната политика за стопанисване на водните ресурси чрез месечно разпределение на водното количество от големите водохранилища в страната за задоволяване на различните потребности, включително и напояването. МОСВ издава лицензии и разрешения за ползване на водата и водните оттоци на използваната и третирана вода от и за реките и водохранилищата. Нещо повече, МОСВ отговаря за осъществяване на политиката за управление на водните басейни в съответствие с наредбите на Закона за водата.

 

 

1.3 “Напоителни системи”- ЕАД

 

Напоителни системи са еднолично акционерно дружество със 100 % държавно участие и са регистрирани според Търговския Закон. Едноличен  собственик на  “ Напоителни Системи “ЕАД е МЗГ. Тя е правоприемник на структурата, управляваща напояването, която беше подразделение на МЗГ. Напоителните системи – ЕАД са официално отговорни за управлението, експлоатацията и поддръжката на водохранилищата, водовземни съоръжения; напоителни канали и тръбопровод, помпени станции на обща територия от 894 000 хектара съгласно данни от 1989г. Те също така отговарят и за хидро-мелиоративната общонационална инфраструктура , включваща предпазни диги покрай река Дунав, корекции на реки, отводнителни системи с обща отводнителна територия от 132 000 хектара. В края на 2003 г. в “ Напоителни Системи” ЕАД работеха 3 289 души в Централния Офис в София и в 22 филиала в страната. Източници на финансиране на “ Напоителни Системи “ ЕАД са държавният бюджет, доходи от продажба на вода за напояване и други цели, хидро-мелиоративни такси и от други дейности, несвързани с напояването, като земеделие, рибовъдство и хотелиерство.

 

Очакванията са съществуващите “ Напоителни Системи “ ЕАД да се преструктурират в 10 до 12 регионални водни сдружения и така функциите на Централния офис на Напоителни Системи ЕАД ще се поемат от новосъздадената Изпълнителна агенция по хидромелиорация ( ИАХМ).

 

1.4 Изпълнителна агенция по хидромелиорации.

 

Според Наредба №203 ( ДВ 107/28.12.2000) ИАХМ бе официално създадена на 01 януари 2001 г. от Министъра на Земеделието и Горите. Според Наредбата за структурата на ИАХМ (ДВ 53/12.06.2001), Агенцията ще поеме функциите на Централното Управление на Напоителни Системи ЕАД в София и ще се занимава с ( финансиране) развитието, възстановяването, експлоатацията и поддръжката на напоителната, отводнителна структури и тези за защита от наводнения, като използва финанси от Правителствения бюджет, приходи от продажбата на вода и допълнителни дейности, кредити от национални и международни финансови институции, безвъзмездна финансова помощ, а също така и други източници.

Според същия проекто-устав Асоциацията на водните сдружения , създадена от Отдел

 “Експлоатация и поддръжка “ ще има следните функции:

            ·          Управление и координация при създаване на Асоциацията на водните сдружения, а също така и предаване на управлението на напоителната система и промяна правото на собственост на напоителната и отводнителна инфраструктура.

            ·          Одобрение на Устава на Асоциацията на Водните Сдружения и регистрация на същата според новия Закон за Водни Сдружения (2001).

            ·          Преглед и одобрение на годишните планове за експлоатация и поддръжка, изготвени от Асоциация на Водните Сдружения.

            ·          Финансова ревизия на Асоциацията на Водните Сдружения и физическа инспекция на предадените напоителни и отводнителни съоръжения; и

            ·          Подготовка и поддръжка на регистър на Асоциацията на Водните Сдружения , като част от информационната система на МЗГ.

 

Оттук следва, че ИАХМ ще отговаря за надзора върху реструктурираните филиали на Напоителни Системи ЕАД, за разпределянето на финансите за развитие и / или възстановяване на напоителните системи, а също така и за азвитието на Асоциацията на Водните Сдружения.

 

1.5  Върховен консултативен съвет по водите

 

Национален съвет  по водите - Според декрет №199 от 13 октомври 1992 г. за приемане на Устав относно структурата и функциите на Националния съвет  по водите, последният отговаря посредством Централното си управление и шест регионални филиала за осъществяване на правителствената политика по отношение използването на водните ресурси в съответствие с изискванията за устойчиво развитие.

След влизане в сила на новия Закон за Водите през 1999 г. започна процес на преструктуриране на Националния съвет  по Водите в нова институция както е описано по-долу.

 

Върховен консултативен съвет по , Според член 9 от новия Закон за Водите (1999 ) стопанисването на водните ресурси на национално ниво е изключително право на Министерския Съвет чрез МОСВ. Върховният Консултативен Съвет по Водите обхваща представители на различни министерства, държавни институции, общини и не-правителствени организации, които подпомагат дейността на МОСВ. Една от основните дейности на Върховния Консултативен Съвет по Водите ще бъде преглед на Националния Икономически План за Водните Ресурси и Плановете за Управление на речните басейни, преди те да бъдат представени за одобрение пред МОСВ и съответно Министерски Съвет.

 

Държавната политика по отношение на експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водните съоръжения ще се осъществи от

·          Министерство на Регионалното развитие и Благоустройството и обществените отдели за ВИК системи и съоръжения за защита на селищата от вредно действие на водата.

 

·          МЗГ за хидромелиоративните системи и за съоръжения за защита от наводнения, на територии извън населени места.

 

·          Държавна Агенция по Енергетика и Енергийни ресурси за хидро-енергийните системи и обекти; и

 

·          МОСВ за съоръжения за експлоатация на минералната вода.

 

            Басейнови дирекции и Басейнови съвети . Управлението на водните ресурси на ниво басейни в рамките на един или няколко водосбора ще се осъществява от Управителни Комитети по Водните Басейни. Басейновите Дирекциите ще се създадат в рамките на две години след влизането в сила на Закона за Водите ( 27 януари 2000 г.) Предвижда се да се създадат четири Басейнови Дирекции, съответно за регионите на р.Дунав, Черно море, Източно-беломорски басейн и Западно-беломорски басейн. До създаването на тези Дирекции, техните функции, с изключение на тази за даването на разрешения за ползване на водата, ще се изпълняват от един от Регионалните Инспекторати за Защита на околната среда и водните ресурси в съответните речни басейни. Басейновите Дирекциите ще отговарят за управление на водните басейни по региони по отношение на :

 

·          Установяване границите на водните ресурси и водни обекти, които са държавна собственост заедно с услуги по кадастъра на общините.

 

·          Организиране подготовка на планове за управление на съответния басейн;

 

·          Издаване на разрешения според спесификациите на Закона за водите.

 

·          Осъществяване на дейността на Националната Система за Надзор върху Водите на ниво басейни.

 

·          Създаване и поддържане на кадастър на водните ресурси и водно икономични системи и също регистър на издадените разрешения.

 

·          Събиране на такси за издадените разрешения.

 

·          Контролиране съблюдаването на условията и изискванията на издадените разрешения със условията и изискванията на дадените безвъзмездно концесии според Закона за Водите.

 

·          Осъществяване на надзор върху контролните и измервателни уреди на хидро-техническите инсталации и системи за осигуряване на тяхната безопасност.

 

·          Осъществяване на надзор върху състоянието на водно икономическите системи и инсталации и даване на инструкции и контролиране тяхното спазване

 

·          Стопанисване на водни ресурси, изключително държавна собственост и за които не са дадени безвъзмездно концесии и

 

·          Стопанисване на инсталациите за използване на подземните води, които са държавна собственост

 

Басейновият Съвет ще бъде публична консултативна комисия в подкрепа на дейностите на Басейновите Дирекции и ще се състои от представители на държавни и общински администрации, водоползватели, организации по опазване на околната среда и научни организации. Една от основните задачи на Басейновия Съвет ще бъде преглед на Националните планове за управление на водните басейни.

 

 

1.6.  Неправителствени организации

 

1.6.1.  Асоциации на водните сдружения

 

След неуспешен опит да се регистрират земеделските стопани като Асоциация на водните Сдружения през 1992 г. според Кооперативния закон ( 1991 ), първият “ Кооператив за напояване “ бе успешно регистриран през декември 1994 г. след одобрението и препоръките на Националния Комитет по Водите. В края на 2003 г. бяха регистрирани официално 172 Асоциации на водните сдружения, от които 164 са създадени според Кооперативния закон и осем според Търговския Закон.

 

1.6.2.  Земеделски кооперативи

 

След разпускането на Трудовите Кооперативи на Земеделското Стопанство, (ТКЗС) земеделците формираха нови кооперативи според Кооперативния Закон (1999г.) и то поради няколко причини, включително и данък печалба. Бяха създадени най – общо следните видове кооперативи :

·          Бившите държавни Кооперативи ( ТКЗС ) се пререгистрираха според Кооперативния Закон като частни търговски стопанства. Те представляват добре поддържани голями стопанства, собственост на работещите в тях, с площ повече от 200 хектара от обработваема земя. Най – общо тези кооперативи са финансово мощни и имат добри връзки с Ликвидационните Съвети и банки. Даже тези кооперативи са създали своя банка, която да управлява техните вътрешно кооперативни заеми.

 

·          По-либерални кооперативи (асоциации на частни земеделци), които често са по малки от пререгистрираните предишни държавни кооперативи и техните ръководители са по-малко опитни. Те нямат връзки с Ликвидационната Комисия и банките. Тези кооперативи имат ограничен достъп до финансови източници и земеделска техника. Много от се борят за оцеляване.

 

И двата вида кооперативи отговарят за управлението на напоителни и отводнителни съоръжения на териториите на техните земи.

 

1.6.3   Съюз на водоползвателите

 

Съюзът на водоползвателите е създаден през 1992 г. с помощта на Напоителни Системи ЕАД за да подготви създаването на Асоциация на Водните Сдружения и да осигурява правна, техническа и консултантска помощ на водоползвателите и да защитава техните права. Съюзът на водоползвателите е регистриран според Закона за лицата и семейства . Той има Централен Управляващ Комитет с Дирекция в София и Регионални Координационни Центрове във всички клонове на Напоителни Системи. Освен финансите дадени от Напоителни системи за създаването на Съюза на водоползвателите (6 лв/ха) и спонсорството от определени фирми и земеделски кооперативи, всички Съюзи на водоползвателите като организации - членове (земеделски кооперативи) трябва да плащат членски такси според размера си и региона където са разположени. Поради нежелание и несъгласия сред водоползвателите като организации – членове, Съюзът на водоползвателите има достатъчно средства само да покрие офис разходите и служителите му работят без заплащане и използване на транспорт. Някои регионални филиали са придобили правна независимост чрез регистрация в съда и те действат в съответните си райони.

 

Според договор с Напоителни Системи, Съюзът на водоползвателите създаде 23 водни сдружения между 1994 г и началото на 1995 г. Само 14 от тях отговарят на изискванията , поставени от Напоителни системи- ЕАД. И те са земеделски кооперативи.

 

 

 

 

 

 

2.         ПРАВНА РАМКА

 

2.1       Действащо законодателство в тази област

 

Приемането на закони за водата и Водните синдикати през 1919 г. отбелязва началото на държавната програма за рационално използване на водните ресурси и защитата на земеделските земи от наводнения. Изграждането и експлоатацията на големи язовири и отводнителни системи се превръща в приоритет на държавата, но всички второкласни хидромелиоративни системи е трябвало да се поемат от регистрирани, финансово независими Водни синдикати. Уставът на тези водни синдикати се е одобрявал от Министерство на земеделието, което е контролирало цялостната дейност на тези синдикати. Членството на всички собственици на земя в рамките на землището на всеки Воден синдикат е било задължително. През 1946 г. са съществували 95 водни синдикати с обща площ 36,000 хектара.

 

След 1989 в България са приети много нови закони в областта на земеделието и по-специално в под-отрасъл напояване. В този раздел са представени накратко повечето закони по този въпрос.

 

Съгласно новата Конституция от 1991 г., водните ресурси са собственост на държавата и те се използват и управляват в полза на нейните граждани и обществото като цяло.

 

 Законът за водите (ДВ 67/27.07.1999) е основният юридически акт, с който се регулира управлението на водите и се гарантира устойчиво развитие на земеделието и водните ресурси. Той е в сила от 27 Януари 2000 и отменя Закона за водите от 1969 г. Съгласно Закона за водите, водните обекти, системи и съоръжения могат да бъдат държавна, общинска и частна собственост в зависимост от вида и значението на съответния обект. В Закона за водите са разгледани подробно случаите на ограничаване на собствеността на водните обекти и се предвижда възможност за задължително отчуждаване съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост. Понятията “напоителни системи” и “хидромелиоративни системи” се обхващат от по-общото понятие “водностопански системи”, което е определено юридически в чл. 5 от Закона за водите. Собствеността на ликвидираните земеделски кооперации е станала публична общинска собственост. Фирма “Напоителни системи” запазва всички права върху напоителните системи и съоръжения, включени капитала й в момента на влизане в сила на Закона за водите. По силата на чл. 91, Собственици на водностопански системи могат само да предоставят право на ползване върху системите или технологично обособени части от тях на водни сдружения за срок от 10 години, което не може да се прехвърля на трета страна. Същността на правото на ползване е близка до тази по чл. 56 от Закона за държавната собственост и чл. 39 от Закона за общинската собственост, а същинското право на ползване на недвижим имот, който е държавна собственост също се ограничава в рамките на 10 години. В Закона за водите също се предвижда създаването на публичен кадастър на водите с данни за собствеността и състоянието на водните обекти, наличните водни системи и съоръжения, който ще се води и обобщава в Министерство на околната среда и водите за отделните водни басейни.

 

Законът за собствеността и използването на земеделските земи (ДВ 17/1.03.1991, посл. изм. ДВ 133/11.11.1998) предвижда условия за собственост и използване на земята, както и права и задължения на собствениците. Собствениците (физически лица, държавни и общински юридически лица) могат свободно да избират как да използват земеделската земя според предназначението й. В закона се забранява разрушаването на напоителните съоръжения върху земеделските земи, без предварително разрешение от МЗГ. По силата на чл. 10 /б/, земите, върху които са разположени язовири, микроязовири, главни и разпределителни канали, водохващания и други съоръжения са обявени за държавна собственост. Структурите, които принадлежат към вътрешно-каналната мрежа не са пречка за възстановяване на собствеността.

 

Законът за опазване на земеделските земи(ДВ 35/96) осигурява защита от замърсяване, възстановяване на земеделските земи и подобряване на плодородието на почвите, а също така поставя някои условия в случаите на промяна на предназначението на земеделските земи.

 

2.2       Законодателство за Сдруженията за напояване

 

Съгласно приетият през 1919 г. Закон за водните синдикати, Министерство на земеделието е било компетентно за предоставянето на правото на ползване на води, публична държавна собственост на Водните синдикати. Изграждането на язовири, както и на главните напоителни и отводнителни системи е било задължение на държавата, а по-малките хидро-технически съоръжения и съоръжения от местно значение са спадали към задълженията на Водните синдикати. Водните синдикати са били създавани за различни цели , като напр. разпределяне на водата за напояване; производство на ел. енергия, изграждане на язовири, канали и други хидро-технически съоръжения; управление и експлоатация на язовири, канали и други хидро-технически съоръжения; корекции на реки; укрепителни мероприятия - залесяване на вододелите; отводняване и възстановяване на земите. Уставът на всеки Воден синдикат е бил одобряван от Министерство на земеделието и дейността му е била контролирана от Дирекция “Води” в министерството. Членството във Воден синдикат е било задължително за всеки, който е бил заинтересован или засегнат от дейността на Водния синдикат. Водните синдикати са били юридически лица и се е ползвали с финансова самостоятелност. Имали са право да отчуждават активи при необходимост за постигане на своите цели. Въпреки това до 1944г. напояването се е развивало със слаби темпове с площи само 35,700 хектара.

 

След национализацията и колективизацията в селското стопанство през 40-те и 50-те години, са създадени Трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/, които поемат отговорността за управлението на напоителните и отводнителните системи от водохващанията на техните територии. Развитието на напояването напредва бързо при социалистическото правителство. През 1970 г. напояваните площи достигат 1 милион хектара (21% от всички обработваеми площи), а през 1989 г. - 1.23 милион хектара (29% от всички обработваеми площи). Степента до която съоръженията за напояване са изградени от държавата за кооперациите или от самите кооперации остава неясен. Независимо от това, се стига до объркване в процеса на прехвърляне на активите на новите собственици от Ликвидационните съвети, създадени през 1992 г. с цел закриване на земеделските кооперации и разпределяне на активите им сред бившите собственици. В резултат на реституцията някои напоителни системи бяха повредени, тъй като бившите собственици бяха длъжни да изплащат подобренията, направени на земите. Също така се отбелязват загуби на напоителни съоръжения от схемите, след като Държавата е възстановила използването на съоръженията от частните собственици на земя.

 

През 90-те години, водоползвателите бяха организирани в Сдружения на водоползвателите за улесняване прехвърлянето на управлението на водите от “Напоителни системи” ЕАД на земеделските стопанства. Учредяването на Водните сдружения е регламентирано със Закона на водите (ДВ 67/27.7.1999) за една или повече цели, изброени в чл. 88 ал. 2 от закона, включващи водоснабдяване и канализация, напояване, хидроенергетика, отводняване; поддръжка и експлоатация на водостопанските системи или отделни водохранилища и рибни стопанства. Тъй като е нямало отделен закон за регистрация на новообразуваните Водни сдружения, те бяха регистрирани по Закона за кооперациите или Търговския закон. Съгласно чл. 92 от Закона за водите, Водните сдружения имат специален правен статут, който им дава някои привилегии. Водните сдружения, регистрирани по Търговския закон имат статут на търговски дружества и изпълняват дейността си с цел реализиране на печалба, като са подчинени на правния режим, валиден за търговските дружества.

 

Друго решение за регистрацията на Водните сдружения можеше да бъде да се поиска от Общините да осигурят законова рамка за Водните сдружения, като приемат Водното сдружение като “Общинска организация”. Това няма да означава, че Общините ще участват пряко в експлоатацията и управлението на напоителните системи, а че Общинският съвет носи отговорност за икономическата дейност на Водното сдружение, образувано от земеделските производители. До сега няма данни за Водно сдружение, което да се е възползвало от тази правна възможност.

 

По време на изпълнение на програмата за преотстъпване на управлението на напоителните системи, през 90-те години става ясно че ще се наложи създаването на ново законодателство за учредяването на Водни сдружения с нестопанска цел, като субекти по силата на публичното право. В резултат на това се изготви проектозакон за Сдруженията за напояване, който впоследствие бе приет от Народното събрание през март 2001 и обнародван през април 2001 г. В Приложение Б е приложен екземпляр от новия Закон за Сдруженията за напояване. Основните аспекти в новия Закон за Сдруженията за напояване са следните:

 

        Сдружението е доброволна организация на физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделски земи, които се обслужват от една напоителна или от една напоително-отводнителна система или от технологично обособени части от тях, и които имат интерес от дейността на сдружението;

 

        Основните цели на сдружението са ефективно и екологосъобразно използване на водата и земята, както и защита на земеделските земи в полза на земеделските производители на територията на сдружението чрез управление на съществуващата инфраструктура за напояване и отводняване;

 

        Сдружението изпълнява (само) следните дейности: управление и експлоатация на прехвърлената инфраструктура за напояване и отводняване; изграждане на нови напоителни, отводнителни и помощни съоръжения; провеждане на дейности по подобряване на състоянието на земеделските земи; рибовъдство и отглеждане на водни птици;

 

        Сдружението изготвя устав, съдържащ описание на територията на сдружението и прехвърлените съоръжения; правила и процедура за провеждане на събрания, гласуване, вземане на решения, избори, членство, освобождаване от членство, решаване на спорове; както и видове вноски и правилата за определянето и събирането им;

 

        МЗГ, чрез своя надзорен орган упражнява правен, финансов и технически надзор върху сдруженията и им предоставя необходимата информация и води регистър;

 

        Освен другите права, членовете на сдруженията имат и право на преференциални такси за напояване и други услуги, и Общото събрание определя таксите за напояване и цените на услугите, предоставени от сдружението на лица, които не са негови членове;

 

        Ако дадено сдружение има повече от 200 членове, може да има Общо събрание, което се състои от представители;

 

        Собствеността на сдружението се състои от право на собственост и право на ползване на напоителната и отводнителната инфраструктура, други вещни права, доход от неговата дейност, заеми, лихви по влогове, постъпления от външни институции (държавата, общините, кооперации, физически и юридически лица), както и други права и задължения. Сдруженията нямат право да учредяват ограничени вещни права и ипотека върху имуществото си, както и да го отдават под наем, нито да го преотстъпват за ползване на други лица без предварително съгласие на надзорния орган;

 

        Сдружението има право на финансова помощ от Правителството за реконструкция на напоителната и отводнителната инфраструктура след социално-икономически анализ. Сдружението поема минимум 20% от разходите за реконструкция на напоително-отводнителните съоръжения, която може да се реализира чрез непарични вноски;

 

        Финансовото управление на сдружението се извършва съгласно Закона за счетоводството;

 

        Условията и сроковете за преотстъпване на напоително-отводнителната инфраструктура на сдруженията се уточняват чрез двустранен протокол под контрола на надзорен орган. Взаимоотношенията между сдружението и органите по управление на водите (напр “Напоителни системи” ЕАД/ Изпълнителна агенция по хидромелиорация) се уреждат съгласно Закона за водите;

 

        МЗГ издава наредба, за реда и условията на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползвателите на вода, които не са членове на сдружението.

 

        Цената на водата за напояване се определя на база технически характеристики на напоителната система въз основа на доказани допустими разходи;

 

        Относно прехвърлянето на правото на ползване и правото на собственост на напоително-отводнителната инфраструктура на територията на сдружението, са заложени следните изисквания:

 

        По искане на МЗГ, в рамките на 3 месеца Общината прехвърля на сдружението владението на резервоари, предназначени за напояване, както и цялата напоително-отводнителна инфраструктура на територията на сдружението, ако не са сключени никакви договори за ползване на съоръженията. Всеки договор за ползване на напоително-отводнителните съоръжения се прекратява в рамките на пет години;

 

        Сдружението придобива безвъзмездно право на ползване на цялата напоително-отводнителна инфраструктура на територията на сдружението, която е включена в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и

        Сдружение, което ползва напоително-отводнителната инфраструктура на територията си, може в срок до пет години от предоставянето на ползването да придобие безвъзмездно право на собственост върху тях с решение на Министерския съвет по предложение на МЗГ.

 

По принцип Сдружение за напояване може да се учреди, в случай, че мин. 51% от собствениците/арендаторите на земята решат да станат членове. Сега, обаче, голяма част от земята с изградена напоителна инфраструктура, или не се обработва или не се напоява, поради липса на ресурси или познания от страна на собствениците/арендаторите. Следователно, учредяването на Сдружения за напояване съгласно разпоредбите на Закона за сдруженията за напояване няма да бъде лесно, а по-скоро ще бъде трудно да се мобилизират мин. 51% от собствениците на земя/водоползвателите като членове на заплануваното сдружение за напояване.

 

2.3       Екологично законодателство

 

С цел осигуряване на подход за еколого-съобразно развитие, българското правителство е приело голяма част от екологичното законодателство през 90-те години.

 

 

 

3.         ВОДНИ РЕСУРСИ

 

3.1. Въведение

 

3.1.1  Местоположение и топография

 

България е разположена в югоизточна Европа и заема територия от около 110 910 км2 в Североизточната част на Балканския полуостров, от които 99.7% са суша и 0.3% (360 км2 ) са реки, езера и водохранилища.

 

България се простира на запад от западния бряг на Черно море до Македония и Сърбия. На север, река Дунав формира по-голямата част от общата граница на България с Румъния. Гърция и Европейската част на Турция се намират на юг и югоизток от България. Общата дължина на сухопътните граници е 1 808 км, включително с Гърция (494 км), с Република Македония (148), с Румъния (608 км), със Сърбия (318 км) и с Турция (240 км). Бреговата граница на Черно море е 354 км.

 

В топографско отношение територията на България е 31.5% равнинна ( по-малко от 200 м във височина), 40.9% платовидна ( 200 до 600 м) и 27.6% планинска ( повече от 600 м над морското равнище ). Релефът е предимно планински с низини на север и югоизток. Ландшафтът е много разнообразен с обширни плодородни низини, хълмисти местности , долини, хълмове и високи планини. Хълмистите и планински образувания покриват около 41 % от територията на страната.

 

Страната е разделена най-общо на три паралелни зони с посока изток – запад : Дунавската равнина на север, Стара планина ( Балканите ) в централната част и Тракийската низина и Родопите и Пирин на юг и югоизток. Най-високата планина на Балканския полуостров е Рила планина, която се намира на запад от Родопите и е висока 2 925 м над морското ниво.

 

3.1.2   Климат

 

Климатът на България може да се опише като умерено-континентален за повечето райони в страната. Той се влияе както от атмосферната циркулация на циклоните над Северната част на Атлантически океан и Средиземно море, така и от основната атмосферна циркулация от запад на изток, и от релефа на страната. Времето се променя значително с всяка следваща година, едновременно с промените в климатичните подзони в страната. Средната многогодишна минимална температура за януари варира от –0.50 С в южната част на Черноморския бряг до –140 С на връх Мусала в Рила. Средната лятна температура е около 240 С, а в планините - около 50 С. Годишните валежи са средно 630 мм.

 

Разпределението на средногодишните валежи зависи от надморската височина, склоновете и атмосферната циркулация. В североизточната част на България средните годишни валежи са по-малко от 450 мм, докато в планинските части могат да бъдат повече от 1 000 мм. В последните 10 -15 години се наблюдава тенденция за намаление на годишните валежи и климатът става все по сух.

В България има развита обширна мрежа от климатични и валежни станции. Изследователският Институт по Метеорология и Хидрология отговаря за поддръжката на записите,свързани с климата и валежите.

 

Във фигура С.1 от Приложение С има карта, която показва разпределението на средните годишни валежи в България. Фигура 5.1 показва средните валежи , като се изключи изпаряването в България за периода юни-септември, който е критичен период за напояването в земеделските земи. Тази фигура дава обща насока за географските райони, в които напояването е основно изискване за развитие на селскостопанското производство.

 

3.1.3  Използване на земята.

 

Моделите за използване на земята са обобщени в таблица 3.1

Таблица 3.1: Обобщение на моделите за използването на земя в РБългария

Описание

Територия (ха)

Процент от общата територия

Обща територия

11,091,000

100

Земя

11,055,000

99.7

Земя за обработване и постоянни добиви

4,310,000

38.9

Ливади и пасища

1,811,000

16.3

Гори и гористи местности

3,877,000

35.0

Други

1,057,000

9.5

 

3.1.4   Почви

 

Във фигура С.2, приложение С е показана карта на почвите в България, която определя границите на основните видове почви. Кратко обобщение на основните видове почви е дадено в таблица 3.2

 

Таблица 3.2 : Основни характеристики на видовете почви

No.

Групи по видове почви

Основни характеристики

Глина%

Хумус %

Ph

FC mm

Територия %

1

Черноземи

40-70

3-4

> 6.5

310-330

20

2

Чернозем-смолница

50-80

3–4.5

> 6.5

430-450

6

3

Сиви горски

60-70

3.5-4.5

> 6.5

350-380

15

4

Кафяви горски

20-30

1-2

< 6.5

200-250

16

5

Кафяви горски

50-70

2-3

> 6.5

350-370

24

6

Кафяви горски

40-60

1-2

> 6.5

300-320

5

 

3.2.  Речни басейни – водни източници

 

3.2.1 Речни басейни

 

Република България притежава 14 основни речни системи, които са показани във фиг.3.2. Преди стопанисването на водните ресурси се осъществяваше в границите на регионалните администрации. В съответствие с новия Закон за водите, който влиза в сила от януари 2000 г., страната е разделена на четири речни басейна, според разположенията на захранващите реки. Границите на стопанисваните речни басейни са показани във фиг.3.2 За целите на този доклад са обобщени , където е било възможно данни на базата на тези географски райони.

 

Тези 14 основни речни системи са обобщени в таблица 3.3

 

Таблица 3.3: Речни системи според стопанското райониране на речните басейни

Речни басейни по райони на стопанисване

Дунавски район

Черноморски район

Източнобе-ломорски басейн

Западнобе-ломорски басейн

Огоста, Скат, Нишава, Ерма , Витошка, Тополовец, Войнишка, Видбол, Aрчар, Скомля, Лом, Цибрица

Провадийска, Батова, Екренска, Девня

Марица

Струма

Искър

Камчия

Тунджа

Места Доспатска

Вит

Фандаклийска, Панаирдере, Двойница, Вая, Дращела, Хаджийска, Ахелой, Азмак, Дермендере, Курбардере, Айтоска, Сакурдере, Чукарска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Изворска, Маринка, Отманли, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Лисоводер, Велека и Резовска

Арда, Бяла, Атеринска

 

Осъм

 

 

 

Янтра

 

 

 

Русенски Лом

 

 

 

 

3.2.2  Хидроложки данни

 

В миналото е имало повече от 700 действащи хидрометрични измервателни станции, разположени на българските речни системи и по-големите напоителни канали. Регионалното разпределение на тези станции е било : Дунавски район 45%, Черноморски район 8%, Източно-беломорски басейн 32%, Западно-беломорски басейн 15%.

 

Сега приблизително 70% от тези измервателни станции са действащи, като някои са оборудвани с автоматични записващи устройства. Изследователският Институт по Метеорология и Хидрология отговаря за функционирането на системата за отчитане и поддръжка на хидроложките данни.

 

3.2.3   Водни ресурси

 

През периода 1999-2000 г. бяха извършени проучвания и оценка на водните ресурси, осъществени от съответните институти и частни консултанти под ръководството на МОСВ. Резултатите от тези проучвания послужиха като база в този доклад за изготвяне на прегледа на състоянието на водните ресурси на национално и регионално ниво.

 

Стойностите на общият среден оток за съответните речни системи през периода 1961-1998 г са обобщени в таблица 3.4. Те са изчислени на базата на оттока в устието на реката в рамките на държавните граници. Изчисленията не взимат под внимание Добруджанските реки, които имат недостатъчен отток за да достигнат река Дунав, Черно Море или Българо-Румънската граница, нито пък границата между Дунав и Тимок. Обаче се включват речни оттоци на реките, които преминават границите и текат в други територии.

 

Таблица 3.4 : Годишни средни стойности на оттока по басейни за периода 1961-1998

Регион на речния басейн

 Общ отток

Реки извиращи в България

Реки, извиращи от съседни територии

Стойностна оттока

106m3

Обхваната територия (km2 )

Стойност на оттока

106m3

Обхваната територия ( km2 )

Стойности на оттока

106m3

Обхваната територия (km2 )

Дунав

6017

34470

5996

34366

21

104

 

Черно море

2244

14547

1977

13695

267

852

 

Източно Беломорски

7184

34821

7184

34821

00

00

 

Западно Беломорски

3988

14198

3799

12426

189

1772

 

Общо

19433

98036

18956

95308

477

2728

 

Източник - Генерални схеми за използване на водата при стопанисване на речните басейни - МОСВ, 2000

 

Средната стойност на общия годишен отток през този период ( 1961-1998) е 19433 млн.м3 . Това е с 6.1% по-малко от измереното количество отток от 20624 млн.м3 за периода 1935-1984 г. За периода 1984–1994 г. средната стойност на общия годишен отток е 11916 млн.м3, и това съвсем ясно показва увеличаващото се влияние на засушаващите периоди, които настъпват през последните 10-15 години. Този процес е съвсем актуален и за настоящата година и по-точно за месец април, когато бяха измерени критично ниски водни нива ( с 25% по- ниски в сравнение със средните стойности за това време на годината) в главните речни артерии.

 

Видно е, че 97.5% от общите водни ресурси на страната се образуват от речния отток, формиран на територията на страната. Само 2.5% от оттока идва от други страни.

 

Таблици 3.5 и 3.6 показват, че за съответните басейни разпределението на месечния воден отток се изчислява за периода 1961 – 1998 г. в милиони м3 и в проценти.

Високите оттоци в регионите на Черно море и Източно-беломорски басейн започват през декември и са най-големи през март до края на май. В регионите на Черно море и Западно-беломорски басейн, високите речни оттоци започват през февруари-март и достигат максимума си през май, а завършват през юни.

 

Ниският отток е характерен за регионите на Източно-беломорския басейн и Черно морския басейн, където започва през юни и продължават до ноември,като минимумът му е през август и септември.

 

Таблица 3.5: Средно месечно разпределение на оттока (млн.м3) по региони речни басейни

Речен басейн- регион

Ян

Фев

Март

Апр

Май

Юн

Юл

Авг

Сеп

Окт

Ное

Дек

Общо

Дунав

390

512

775

957

965

555

442

259

220

226

299

397

5596

Черноморски

226

294

323

288

201

118

63

52

56

69

109

179

1968

Източнобел.

738

942

1022

943

862

552

304

213

183

256

420

750

7184

Западнобел.

289

318

402

489

553

389

249

201

182

211

235

281

3799

Общо

1643

2066

2522

2677

2581

1614

1059

725

641

762

1063

1607

18956

 

Таблица 3.6: Средно месечно разпределение на оттока в (%) по региони на речни басейни

Региони – речни басейни

Месец

ян

фев

март

апр

май

юни

юли

авг

септ

окт

ное

дек

Дунав

7

9

13

16

16

9

7

4

4

4

5

7

Черноморски

11

15

16

15

10

6

3

3

3

4

6

9

Източнобелом.

10

13

14

13

12

8

4

3

3

4

6

10

Западнобелом.

8

8

11

13

15

10

7

5

5

6

6

7

Средно

9

11

13

14

14

9

6

4

3

4

6

9

От тези цифри става ясно, че наличните оттоци във всеки басейн са в критична стойност за напояване в периода от юни до септември.

 

3.2. 4 Необходимост от напояване

 

Използване на водата в момента

 

Исторически данни относно използването на водата за напояване и за други цели (производство, питейна вода, хидро-енергия, рибовъдство и опазване на околната среда) можем да открием в Годишните Статистически справочници за периода 1991 – 1997 г., а също така и от Напоителни Системи ЕАД. Обобщение на тези данни е представено във фигура 5.3 и то показва основните тенденции за използване на водата през последните десет години.

 

Фигура 3.3 : Исторически данни - използването на вода за напояване 1991 - 2000 г.

 

Основната тенденция на намаляване използването на вода за напояване от 1991г. ( 1,212 млн.м3 ) до 1999 г. ( 91.7 млн.м3 ) е драматична и рефлектира върху активността в напояването и в изоставяне на земя, нуждаеща се от напояване. През 2000 г. се наблюдава малко повишаване в снабдяването с вода за напояване( 213.2 млн.м3), което се дължи на политиката на МЗГ, да отпуска субсидии на земеделските производители върху водните такси при плащане на получената за напояване вода. Намаляване на цените за производство довежда до значително увеличаване на желанието на земеделските производители да напояват териториите си.

 

Трябва да се има в предвид, че дадените по горе цифри за обемите вода , използвани за напояване са само индикативни. В повечето напоителни системи в България има малко функциониращи структури и съоръжения, така че точно измерване на оттока на каналите и количествата вода за напояване, предоставени на земеделските производители не може да се направи в настоящия момент.

 

Използване на водата ( нужди )

           

Основна оценка на годишния воден баланс между общия наличен отток и общото използване на водата ( потребност) е направена в проучването Основни планове за използване на водните ресурси за управление на речните басейни, осъществено от МОСВ. Потребностите са определени въз основа на проекти за снабдяване с вода за напояване, за питейни и производствени нужди в различните речни басейни.

 

Този анализ се основава на фактори, включващи предположения за очакваното изоставяне на значителна част от предварително изградените територии за напояване и очакваното възприемане на развитието на рехабилитационна програма за напояването. Напояването е дял от процеса на използване на водата, който е с най-големи размери, но възвращаемостта към речната система е една много малка част в сравнение с използваната вода.

 

Територии, които са потенциални потребители на вода от напояване (области , които все още могат да бъдат снабдявани от системите), след направена през 1998 г. оценка наброяват около 535,000 ха (около 43 %) от всички територии (1 237 000 ха) конструирани до 1989 г. (с последното Решение на Министерски Съвет 663/22.10.1999г.). От това може да се заключи, че и при най-оптимистичните прогнози за развитие на напояването до 2010 г. няма да бъде възможно да се напояват повече от 55,5% от потенциалните за напояване територии ( т.е. общо около 686 000 ха ).

За 2020 г. е направена оценка на използването на земя за напояване с горна граница от 65% от общото количество територии за напояване, което е еквивалентно на 800 000 ха. В тази оценка е взето под внимание настоящата икономическа ситуация и състоянието на земеделския сектор, включително и пазарните възможности.

 

За целите на индикативния воден баланс е направено в таблица 5.7 сравнение между общото годишно количество на водните ресурси и прогнозираните потребности за напояване на 535 000 ха, на базата на средните предвидени потребности от 3000 м3/ха за цялата напоявана територия. По отношение потребностите от вода за битови нужди е изчислен максимален размер, който е с 23 % повече от настоящите потребности.

 

Таблица 3.7 : Оценка на наличните водни ресурси и потребности по речни басейни

Речен басейн – стопански регион

Налични водни ресурси (млн м3)

Използвана вода (потребности)

(млн м3)

50 % обезп

75% обезп

90% обезп

Вода за битови нужди

Промишлена вода

Годни за напояване земи

Общо

Дунав

6,017

4,660

3,840

749

362

585

1,696

Черноморски

2,244

1,500

990

241

732

225

1,198

Източнобеломорски басейн

7,184

5,900

4,570

363

660

663

1,686

Западнобеломорски басейн

3,988

3,300

2,550

132

60

133

325

Общо

19,433

15,550

12,440

1,485

1,814

1,606

4,905

В таблица 3.8 е направено относително сравнение между наличието и потребностите за всеки отделен речен басейн чрез разделяне на стойностите в колони 1,2 и 3 на цялото количество потребности в колони 4,5 и 6.

 

Таблица 3.8 : Относително сравнение между Наличност и потребности

 

Водостопански район

50% надеждност

75% надеждност

90%надеждност

Всички използваеми земи

Всички застроени територии

Всички използваеми земи

Всички застроени територии

Всички използваеми земи

Всички застроени територии

Дунавски

3,5

2,7

2,25

Черноморски

1,9

1,25

17% дефицит

Източнобеломорски

4,3

3,5

2,7

Западнобеломорски

12,2

10

7,8

Общо

4

2,8

3,2

2,2

2,5

1,8

 

 

В резултат на това проучване може да се направи заключение, че дадената оценка за потребността от вода до 2010 г ( включително и минималните нива на речния отток за задоволяване на екологичните изискванията и за опазване на околната среда) позволява да се разчита на наличното количество водни ресурси с ниво на надеждност, което надвишава нормите за различните потребители. Ако в някои речни системи това ниво на надеждност не е било достатъчно високо, това не означава че, е имало недостиг на вода , а се дължи на факта, че е било ограничено изграждането на регулиращи съоръжения.

Най – големият излишък от вода е в Западно-беломорския басейн, защото в този регион съществуват малко големи водохранилища, които да регулират оттока. Съответно в сухите години водният отток през лятото не е достатъчен, за да осигури вода за напоителните полета.Трите речни системи, Места и Струма в Западно -беломорския басейн и Арда в Източно-беломорския басейн могат да се считат като стратегически водни резерви за бъдеще особено поради това че в този район са идентифицирани потенциални места за регулиране на речния отток

 

В резултат на направените по-горе изводи могат да се посочат следните основни точки:

 

·          Общото налично количество вода ( въз основа на годишна оценка ) надвишава общите проектни потребности. Направеният анализ изхожда от факта, че водата във всички речни системи може да бъде използвана. На практика анализът не взима в предвид сезонния характер на потребността от напояване, който съществува в много от речните системи в страната през периода от юни до септември и води до дефицит.

 

·          Доброто стопанисване на ниво регион води до ефективно използване на водните ресурси. В същото време е необходимо да се построят допълнителни язовири (места, които са определени като потенциални ), за да може да се регулират и събират наличните ресурси да се елиминират дефицити в напояването, предизвикани от засушаванията.

 

·          Необходимо е да се осъществява по – ефективно използване на водните ресурси за целите на напояването, по- внимателно разпределение и измерване на оттоците при напояване.

 

·          Ще бъде осъществено по подробно проучване на схемите на водния баланс на напоителните системи и съответните потребности за всяка речна система и речен басейн, за да се оцени влиянието на потребностите през периода юни- септември.

 

 

 

3.2. 5.Подземни води

 

България е разделена на 17 хидрогеоложки райони с различен литоложки състав. В проучването Основни планове за използване на водните ресурси за стопанисване на речните басейни , е направен анализ на основните характеристики на природните, геоложки и хидрогеоложки условия при стопанисване на речните райони. Съществува обща оценка на ресурсите на подпочвени води в България и на използваните количества, като всичко това е обобщено в таблица 5.9

 

Таблица 5.9 Ресурси на използваемите подпочвени води в България

 

Речен басейн стопански район

Потенциал

В момента

 Неизползвани

(m3/s)

(Mm3/year)

(m3/s)

(Mm3/year)

(m3/s)

(Mm3/year)

Дунавски

25+(65)*

788+(2050)*

13.5

426

11.5

363

Черноморски

22

662

11.8

372

10.2

322

Източнобелом

37

1167

19.7

621

17.5

552

Западнобелом

9

284

5

158

4

126

Общо

93+(65)*

2903 +(2050)*

50

1577

43.2

1363

Забележка: Количествата маркирани с * се отнасят до речните тераси при р.Дунав

 

Вода източена от вътрешни речни тераси не е включена в тази оценка на ресурсите подпочвените води.

 

 

4.         Напоителна и отводнителна инфраструктура, корекции на реки и защита от наводнения

 

· 4.1    Основна рамка

·  

“Напоителни системи” ЕАД контролира повечето от дейностите, свързани с напояването, отводняването, корекциите на реки и защитата от наводнения. Организацията има 22 клона в страната. Във всеки от четирите басейна на управление са разположени следните клонове:

 

Дунавски басейн: Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Плевен, Русе, София.

 

Черноморски басейн: Бургас, Варна, Търговище, Шумен.

 

Източно Беломорски басейн: Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол.

 

Западно Беломорски Басейн: Гоце Делчев, Дупница, Перник, Сандански.

 

 

Поливното земеделие има съществена роля за българското селско стопанство. Напоителни системи са изградени на сравнително голяма част (около 29%) от обработваемите площи, като основно са разположени в райони с по-плодородни почви. Общият размер на поливните площи достига своя връх през 1989г. – около 1.2 милиона ха. В последните 10 години размерът но поливните площи намалява като голяма част от напоителната инфраструктура е разрушена. Годните за ползване площи са около 600 000 ха, а понастоящем действително напояваните са около 50 000 ха. В някои от големите схеми са изградени язовири специално за целите на напояването.

 

Отводнителни системи са изградени главно в най-интензивните селскостопански райони и за 1999г. обхващат площ от 196 000 ха. Състоянието им е подобно на напоителните системи. Повечето от помпените станции и каналите са недобре поддържани и в лошо състояние. Макар да съществува база данни с опис на изградените отводнителни системи, информацията за състоянието на инфраструктурата е недостатъчна.

 

На някои от по-големите реки в България са построени диги и са извършени корекциионни работи, там където съществува риск от наводнение на големи площи. Диги са построени и около р. Дунав. Повечето от съоръженията са от преди 40-50 години и се нуждаят от възстановяване и реконструкция.

 

Водохранилищата са важен елемент от инфраструктурата. Повече от 80% от водните ресурси се генерират в планинските райони, където са построени и около 85% от водохранилищата. В същото време 90% от водата се използва в равнините. Съществуват около 91 големи язовира всеки от които със завирен обем повече от 5 милиона m3 и общ завирен обем от 7,036 милиона m3, което прави 90.5 % от общия обем на язовирите в страната. Също така съществуват около 1 949 малки водоеми с общ завирен обем по-малък от 5 милиона m3. Повече от 50 от големите язовири са изградени с цел многогодишно регулиране на оттока, но в днешно време работят като годишни /сезонни/ изравнители най-вече поради засушаването. Съществува и значителен брой незавършени водохранилища, планирани с цел напояване, и за борба с потенциалното въздействие на сушите.

 

4.2       Напояване

 

4.2.1   Напоителни системи

 

Според последното преброяване през 1999г., общата годна за поливане хидромелиоративна площ в България е 1 250 милиона ха, от които около 925 000 ха се управляват от “Напоителни Системи” ЕАД. Останалите 325 000 ха са основно малки системи, построени от бившите кооперативи без участие на държавата. Тези локални системи обикновено разполагат с малък водоизточник, като малки водохранилища, водохващания, помпени станции и разпределителни канали. По-големите напоителни системи в България са показани на Фигура 3.3.

 

Повечето от системите са били проектирани за посрещане на нуждите от вода при 75% обезпеченост за теоретично осигуряване на 24 часова работа в денонощие и доставяне на 0.4 л/с/ха. Понастоящем напояването в по-голямата си част е ограничено до по-евтиното гравитачно напояване, което според изследвания, поради лошото състояние на системите, достига КПД от 10 до 30%. Повечето от напорните системи са изоставени. Състоянието им е лошо поради вандализъм и липса на поддръжка. Възстановяването ще бъде сравнително скъпо и разходите за експлоатация и поддръжка се очаква да бъдат високи. В момента много от гравитачните системи работят при ниско КПД, но съществуват възможности за подобряване. Разходите за възстановяване ще бъдат сравнително ниски и последващите разходи за поддръжка и експлоатация ще бъдат по-малки.

 

През последните няколко години се работи по програма за преглед и оценка на някои от напояваните площи, с оглед прекратяване експлоатацията на някои икономически неизгодни и разрушени системи. Експлоатацията и поддръжката на някои системи вече е прехвърлена на Сдружения за напояване. Някои от предоставените данни от “Напоителни системи” ЕАД за 2000г. изглеждат нереални и поради това съществува спешна необходимост от изготвяне на подробен опис на системите. Настоящият доклад се позовава на данни на “Напоителни системи” ЕАД за 2000г., отнасящи се за застроени поливни площи от около 743 710 ха. От тях в момента около 70% не могат да се напояват, поради непълна или разрушена инфраструктура. Действително напояваните площи за периода 1997-2000 г., според данни на “Напоителни системи” ЕАД, са показани в Таблица 4.1.

 

Taблица 4.1: Действително напоявани площи за периода 1997 – 2000

No

Басейн

Застроени поливни площи

Действително напоявани площи по години

Общо

1997

1998

1999

2000

ха

%

ha

%

ha

%

ha

%

ha

%

1

Дунавски

275,563

37

5,865

2

5,167

2

2,530

1

10,218

4

2

Черноморски

100,688

14

3,130

3

3,581

4

1,867

2

4,677

5

3

Източно Беломорски

313,075

42

30,157

10

26,963

9

18,197

6

29,866

10

4

Западно Беломорски

54,384

7

5,551

10

4,108

8

2,378

4

4,589

8

 

Общо

743,710

100

44,703

6

39,819

5

24,972

3

49,351

7

 

Увеличаването на поливните площи за 2000 г. се дължи на политиката на субсидиране на поливната вода, заплащана от фермерите на “Напоителни системи” ЕАД. Трябва да се отбележи, че сред екипа от експерти съществуват известни съмнения относно надеждността на горните данни, особено относително много ниските цифри за 1999г. Все пак общата картина за около 50 000 ха (по-малко от 10% от застроените площи) напоявани в момента, показва лошото състояние на отрасъла. Данните показват, че използването на поливната техника в районите на Дунавския и Черноморския басейн е особено ниско, което отговаря на най-висок процент на напорни напоителни системи при тях (съответно 71% и 82%).

 

4.2.2 Опис на инфраструктурата

 

В следните таблици на приложение D е направена класификация на напоителната инфраструктура на “Напоителни системи” ЕАД:

 

        Таблица D.3: Класификация на напоителните системи по тип (помпени/гравитачни), по размер (хa), по използваемост и разположение във водостопански басейн. Забележка: класификацията е по данни на “Напоителни системи” ЕАД от 1998; и

 

        Таблица D.4: Обобщение на инфраструктурата на изградените системи по тип (помпени/гравитачни, канални/тръбни, браздово напояване, дъждуване, капково напояване), по данни на “Напоителни системи” ЕАД от 2000 г.

 

“Напоителни системи” ЕАД управляват общо 254 напоителни системи, от които 134 по-малки от 1 000 хa, 101 с площ между 1 000 и 10 000 ха и 20 по-големи от 10 000 хa. Обобщена информация от Таблица D.3 и Таблица D.4 е представена в Таблица 4.2 и 4.3.

 

Таблица 4.2: Класификация на напоителните системи по вид

 

No

Басейн на управление

Вид на напоителната система

Застроена площ

Открит канал

Тръбна мрежа

Общо

Гравитачно

Помпено

km

%

km

%

ha

%

ha

%

ha

%

1

Дунавски

2,385

38

3,622

39

275,563

37

80,137

29

195,426

71

2

Черноморски

399

6

3,515

38

100,688

14

17,992

18

82,696

82

3

Източно Беломорски

2,656

42

1,554

17

313,075

42

219,885

70

93,191

30

4

Западно Беломорски

905

14

578

6

54,384

7

33,002

61

21,383

39

 

Общо

6,345

100

9,269

100

743,710

100

351,016

47

392,695

53

 

 

 

Таблица 4.3: Класификация според вида на напояване

 

No

Басейн на управление

Застроена площ

Вид на напояването

Общо

По бразди

Дъждуване

Капково

ha

%

ha

%

ha

%

ha

%

1

Дунавски

275,563

37

157,749

57

117,373

43

441

0.2

2

Черноморски

100,688

14

12,635

13

87,445

87

608

0.6

3

Източно Беломорски

313,075

42

217,427

69

93,783

30

1,865

0.6

4

Западно Беломорски

54,384

7

38,182

70

15,783

29

419

0.8

 

Общо

743,710

100

425,993

57

314,385

42

3,332

0.5

 

 

4.3       Отводняване

 

4.3.1 Отводнителни системи

 

По данни от 1998г. в България съществуват 196 725 хa отводнителни системи.. Поради бюджетни ограничения за осъществяване на поддръжка и поради остарялото оборудване на помпените станции се оценява, че приблизително 60% от отводнителните системи се нуждаят от възстановяване и модернизиране. Понастоящем отводнителните системи се поддържат от “Напоителни системи” ЕАД, но средствата са недостатъчни за извършване на всички необходими дейности.

 

Преобладаващият тип почви в отводнителните системи са глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести с високо съдържание на прахова фракция. Основният проблем, който се среща е високото ниво на подземните води, което води до потенциално преовлажняване на терените и намаляване на добивите. В около 30 000 ха от отводняваните площи съществуват проблеми и със засоляването.

 

4.3.2 Опис (преглед, инвентаризация) на инфраструктурата

 

В следните таблици на приложение D е дадена класификация на отводнителната инфраструктура по данни на “Напоителни системи” ЕАД:

 

        Таблица D.5: Класификация на отводнителните системи по вид (помпени/гравитачни/смесени), размер (ха), и водостопански басейн. Забележка: класификацията е по данни на “Напоителни системи” ЕАД за 2000г.; и

         

        Таблица D.6: Обобщена информация за отводнителната инфраструктура (дължина на каналите, дренажните жили), застроена площ и действително отводнявана площ по данни на “Напоителни системи” ЕАД за 2000г.

 

“Напоителни системи” ЕАД стопанисват общо 244 отводнителни системи, от които 198 системи са по-малки от 1 000 ха, 45 са между 1000 и 10 000 ха и само една система е по-голяма от 10 000 ха.

 

Обобщение на класификацията, представена в Таблица D.5 и Таблица D.6 е дадено в Таблица 6.5.

 

Taблица 4.5: Обща класификация на отводнителните системи

 

No

Водостопански басейн

Вид на отводнителната система

Застроени отводнителни площи

Канал

Дренажна жила

Общо

Гравитачно

Помпено

km

km

ha

%

ha

%

ha

%

1

Дунавски

970

830

54,101

34

9,739

18

44,362

82

2

Черноморски

428

2,547

21,012

13

14,214

68

6,798

32

3

Източно Беломорски

808

1,476

74,735

46

69,645

93

5,090

7

4

Западно Беломорски

81

2,151

11,592

7

10,652

92

940

8

 

Общо

2,286

7,004

161,440

100

104,250

65

57,190

35

 

 

Съществуват около 62 000 ха отводнявани площи със закрит дренаж, построени след 1980. Общата дължина на дренажните жили не се знае, но се оценява приблизително на 20 000 km.

 

Всички закрити дренажни системи са изградени от перфорирани PVC тръби с диаметри от 65 до 100 mm. Тръбите са произведени в България по германски лиценз. Само много малки площи са отводнени със стария тип керамични или бетонови тръби с дължина около 30 см всяка. Най-голямата широчина на напречното сечение на главен и второстепенен открит канал е обикновено между 3 и 8 метра.

 

Закритите отводнителни системи са изградени с филтър и без филтър съобразно типа почва и други условия. При повечето от тях филтърът е от нетъкан полиестерен геотекстил, който обгръща тръбите. Няма осъвременяване на информацията за функционирането и състоянието на дренажните филтри. За по-подробно проучване на работата на съществуващите отводнителните системи са необходими допълнителни изследвания.

 

 

 

4.4       Инфраструктура за защита от наводнения и корекции на реки

 

В миналото в България са били построени много защитни диги и извършени голям брой корекции на реки. Основната цел е била защита на площи и населението от вредното въздействие на високите води. Съоръженията се считат като, обекти с общонационално значение. Някои от корекциите на реки са били с цел отводняване на заблатени земи за използване на терените като обработваеми площи при поливно земеделие.

 

В България наличната информация за инфраструктурата за защита от наводнения и корекции на реки е ограничена. За поддръжката на тази инфраструктура отговарят “Напоителни системи” ЕАД. По техни данни от март 2001г. , е направена обобщена класификация на инфраструктурата. , представена в Таблица 4.6.

 

Таблица 4.6: Обобщена информация за инфраструктурата на “Напоителни системи” ЕАД за защита от наводнения и корекции на реки

 

No

Водостопански басейн

Корекции на реки

Защитни диги

Общо

Дунав

Вътрешни реки

km

%

km

%

km

%

km

%

1

Дунавски

718

25

-

 

271

 

-

 

2

Черноморски

711

25

-

 

-

 

-

 

3

Източно Беломорски

1,105

39

-

 

-

 

-

 

4

Западно Беломорски

318

11

-

 

-

 

-

 

 

Общо

2,852

100

1,850

100

271

15

1,579

85

Източник: “Напоителни системи” ЕАД и Институт по хидротехника и мелиорации

 

Дунавските диги са построени през на дълъг период от време. Повечето от 271те километра диги са изградени в западната и централната част на реката на територията на България. Не се знае точната площ на защитените територии. Повечето от другите диги са построени в долната част на притоците към Дунав. За защита на територии от наводнение са построени диги и по други вътрешни речни системи.

 

4.5       Язовири и прилежащите им напоителни системи

 

4.5.1   Резюме

 

Язовирите са важен елемент от напоителната инфраструктура. Планинските райони са източник на повече от 80% от водните ресурси, поради това 85% от построените водохранилища са в тези райони, въпреки че 90% от водата се използва в равнините. Построени са 91 големи язовира, със завирен обем повече от 5 милиона m3 и общ завирен обем 7 036 милиона m3, което е 90.5 % от общия завирен обем на водохранилищата в страната. Те са много важни за управлението на водните ресурси и задоволяване на нуждите от вода. В официалната база данни на Министерството на околната среда и водите фигурират 1 949 малки язовира, всеки от тях със завирен обем по-малък от 5 милиона m3, като повечето от тях са с обем по-малък от 1 милион m3. Техният общ завирен обем е незначителен - 739 милиона m3 , и тези язовири имат само локално значение. Общия брой на язовирите в списъка на МЗГ е повече от 2 500 язовира, защото са включени и много малките водоеми.

 

Около 50 от големите язовири са изградени като многогодишни изравнители, но в последните години работят като сезонни, поради нарастване на потреблението на вода и поради това, че засушаването през последните 10-12 години не позволи те да бъдат напълнени. Общият полезен обем на всички язовири по изчисления е 6 600 милиона m3 , като отношението полезен/мъртъв обем е 85:15.

 

Язовирите в България са в по-добро състояние в сравнение с останалата инфраструктура, като тяхната поддръжка е сравнително добре организирана. Това се отнася както за язовирите, поддържани от “Напоителни системи” ЕАД, така и за водохранилищата, чиито собственик са общините. Другите водохранилища, особено по-малките и тези с неизяснена собственост,, са в лошо състояние.

 

Данните са систематизирани в Табл. 4.7 по Басейни за управление

.


Table 4.7: Язовири и водохранилища от регионално значение

 

No

Басейн

Общ брой язовири

Статус

Собственост

Техническо състояние

Общи разходи за поддръжка и ремонти след прехвърляне на собственост-та до 1.01.2001г.

 

Изоставени

Функциониращи

Празни

Няма данни

Общинска

Кооперативна

Държавна

На компании

Частна

Друга или неясна

Много добро

Добро

Задоволително

Лошо

Не е ясно

Ще бъде изоставен

1

Дунавски

557

56

346

37

118

467

15

2

7

23

43

168

105

65

85

75

59

205,904

2

Черноморски

518

43

308

40

127

494

2

8

5

1

8

187

150

22

56

56

47

6,370

3

Източно Беломорски

1,293

6

345

36

906

842

257

20

1

11

162

363

98

15

48

763

6

104,685

4

Западно Беломорски

321

10

196

47

68

163

35

10

1

3

109

128

77

12

67

27

10

22,840

 

Общо

2,689

115

1,195

160

1,219

1,966

309

40

14

38

322

846

430

114

256

921

122

339,799

Източник: МЗГ (февруари 2001)

 


4.5.2 Разположение на водохранилищата

 

Повечето от язовирите са изградени във водосборните басейни на следните реки: Марица - 665, Тунджа - 245, Янтра - 181, Камчия - 121. Големите язовири са концентрирани в следните речни басейни: Марица - 24, Камчия - 9, Струма - 9, Янтра - 9, Искър – 6 и Тунджа - 5.

 

Повечето от посочените реки разполагат със значителен капацитет за завиряване: за Марица той е 1 599 милиона m3, за Арда – 1 269 милиона m3, Камчия - 978 милиона m3, Искър - 814 милиона m3 и Огоста - 585 милиона m3.

 

В басейните на реките Нишава, Ерма, Велека, Места и реките, вливащи се в Черно море са построени ограничен брой водохранилища.

 

Важен критерий за териториалното разпределение на язовирите е отношението завирен обем към средния многогодишен отток в реката. Това отношение се нарича “коефициент на регулиране на оттока” и дава представа за нивото на осигурения обем и възможностите за изграждане на нови язовири.

 

Съотношението е най-голямо за реките, вливащи се в Черно море, включително Камчия, Ахелой и Дяволската и Доспатската река в Родопите. На практика, разбира се, не съществува необходимост от изграждане на нови водохранилища на тези реки, още повече, че поради недостиг на вода не могат да бъдат напълнени. Близко до лимитните стойности (отношение 75%) са реките Арчар, Огоста, Провадийска, за които съществува висок екологичен риск при режим на ниски води. С 50% отношение са следните реки: Русокастренска - 57%, Тунджа - 62%, Арда - 51 %, Войнишка - 59%, Тополовец - 42%, Искър - 45%, Вит - 44%. За повечето от тези реки възможностите за израждане на допълнителни водохранилища са ограничени, поради липса на подходящи места. Съществуват известни възможности за Тунджа, Арда и Искър. Отношението за р. Марица е около 39% и може да бъде увеличено до 45% чрез изграждане на още 200 малки водохранилища с общ завирен обем 1 400 милиона m3. За реките Велека и Нишава отношението е на практика нула. То може да бъде увеличено съответно на 11% и 29% чрез строеж на нови язовири. Също така съществува възможност за увеличаване на отношението за водосборите на следните реки: Струма - от 6.7% на 11.5%, Осъм - от 9.3% на 24.3 %, Русенски Лом - от 33% на 52%, Факийска река - от 0.86% на 10.2% и Двойница – от 3% на 10%. Други реки с ниско отношение са Девня, Лом и Видбол, но при тях няма подходящи створове за изграждане на водохранилище. От особено значение е река Места понеже нейното отношение е 0.13%, а съществува значителен потенциал за завиряване.

 

4.5.3  Класификация на язовирите по предназначение

 

Според предназначението си язовирите могат да бъдат класифицирани в следните групи:

 

·        Язовири с многофункционално предназначение и от национално значение;

·         

·        Язовири за напояване;

 

·        Язовири за добив на електроенергия;

·         

·        Язовири за питейно-битово водоснабдяване;

·         

·        Язовири за задоволяване с вода на промишлени нужди;

·         

·        Язовири за риборазвъждане; и

·         

·        Ретензионни язовири и такива със специално предназначение;

 

Съществуват 30 многофункционални язовира с общ завирен обем 3 100 милиона m3, което е 40% от общия завирен обем в страната. Разположени са най-вече в басейните на реките Марица, Арда, Искър и Огоста. Тази група язовири е особено важна за посрещане за питейни нужди. Тяхното управление е сложно и трудно понеже трябва да се намери баланса между конкуриращи се потребители, както от различни отрасли на икономиката, така и от различни райони. Едно от основните противоречия в отрасъла е това между напояването и производството на електроенергия. В Закона за водите са изброени 51 язовира с многофункционално предназначение и с национална значимост, включително гореспоменатите 30.

 

Броят на язовирите, класифицирани като язовири за напояване е 1 943 с общ завирен обем 2 060 милиона m3 или 26.5% от общо регулираните обеми в страната. Те са разпръснати в много речни басейнии са добра основа за развитие на поливно земеделие. Разположени са на следните реки: Марица - 650; Тунджа - 242; Янтра - 161;Камчия - 113; Вит - 58. Микро-язовирите за напояване са разпръснати по цялата речна система с изключение на реките: Нишава, Велека и Ропотамо.

 

Най-голямата група язовири са “малките язовири” с общ завирен обем по-малък от 1 милиард m3. Те са разпръснати по цялата страна и са само от местно значение. Като цяло те не са добре поддържани и експлоатирани, и съществува потенциален риск за безопасност и риск от изоставяне на инфраструктурата.

 

В страната са изградени 20 язовира специално за риборазвъдни цели, но техният капацитет е много малък – само около 0.04% от капацитета на язовирите в страната. Съществуват и още 21 язовира за защита от наводнения и други специални цели с общ завирен обем само 0.2% от общия за страната.

 


5          Връзка с опазване на околната среда

 

5.1       Политиката на опазване на околната среда и законодателна рамка

 

5. 1.1  Национална стратегия за опазване на околната среда

 

Разработен е проект на Национална стратегия за опазване на околната среда, обединяваща основните принципи, цели и мерки, които вече са идентифицирани и постановени в Националния план за икономическо развитие 2000-2006. Работата по постигане на основните цели на тази политика ще продължи в съответствие с приоритетите заложени в документа “Партньорство за присъединяване 1999”. Най-ефективните инструменти за постигане на тези основни цели включват:

 

        Въвеждането в българското законодателство на цялостното законодателство на ЕС, относно опазването на околната среда. Пълното въвеждане на ОВОС и интегрираните Директиви на ЕС за предпазване от замърсяване и контрол ще бъде осъществено с влизането в сила на новия Закон за опазване на околната среда;

 

        Разработване и провеждане на секторни програми и планове на национално и местно равнище за прилагането на практика на изискванията заложени в законодателството;

 

        Подобряване на институциите и административния капацитет като важен елемент от прилагане на законодателството; и

 

        Подобряване действието на основните институции и на местните служби в областта на опазването на околната среда.

 

Подготовката на Националната програма за практическото прилагане на законодателството на ЕС в областта на опазване на околната среда е почти завършена. Тази Национална програма определя и изяснява всички необходими действия и мерки необходими за постигане на пълно и ефективно прилагане на изискванията на законодателството на ЕС, както и отговорностите на различните институции и организации за това прилагане.

 

 

5.1.2   Национална система за мониторинг на околната среда

 

Според Националната система за мониторинг на околната среда, водите се разделят на три основни категории:

 

        Първа категория, включваща води използвани за пиене и за нуждите на хранителната промишленост;

 

        Втора категория, включваща води използвани за пиене за животни, за водни спортове и рибовъдство; и

 

        Трета категория, включваща води използвани за напояване и за промишлени цели.

 

Водите с характеристики по-ниски от тези на трета категория са силно замърсени води, които могат да бъдат използвани само за промишлени цели в изолирани случаи.

 

Съществуват няколко фиксирани точки за наблюдение по реките и някои езера, където редовно се регистрира качеството на водата. Голямата част от реките попадат във втора категория, има обаче много случаи на еутрофикация – разтваряне на различни вещества във водата, които водят до увеличаване на водните живи организми и изчерпване на кислорода (eutrophication) и замърсяване от битови и промишлени отпадъци. Съществуват планове за прецизиране на тази категоризация с въвеждането на, може би пет класа на качество. Предложената Национална система за мониторинг на водите ще осъществява мониторинг и ще предоставя данни за количеството и качеството на водните ресурси, с което ще даде възможност за управление на водните ресурси чрез планиране на национално ниво и на ниво речен басейн.

 

 

5.1.3   Качество на водата

 

Според изискванията на новия Закон за водите, който влезе в сила през януари 2000, ще бъдат създадени Басейнови Дирекции в четирите водостопански басейна, а именно Дунавски, Черноморски, Източно Беломорски и Западно Беломорски. Дирекциите ще отговарят за прилагането на интегрираното управление на водите, включващо качеството и количеството на водите на ниво басейн. Главена Дирекция по водите бе създадена в рамките на МОСВ, която управлява и координира дейността на четирите Басейнови Дирекции.

 

Басейновите Дирекции ще управляват цялостните водни ресурси чрез проучване, наблюдение, и създаване на условия за прилагане на законите за опазване на околната среда. Законът беше създаден в съответствие с новата рамкова Директива на ЕС за водите. Предвижда се да се достигне пълно съответствие с директивите по водите към края на 2001 чрез приемането на правила по отношение на:

 

        Правила за изследване, използване и опазване на подпочвените водив съответствие с Директиви 80/68 и 74/464;

 

        Правила за качествените изисквания на повърхностните води предназначени за консумация от човека и за домакинстватав съответствие с Директива 75/440;

 

        Правила за опазване на водата от замърсяване с нитрати от селскостопански произходв съответствие с Директива 91/676;

 

        Правила за категоризацията на водите в съответствие с Проект на рамкова Директива (Com 97/49) и Директива 76/464 и породените от нея и Директива 91/271; и

 

        Правила по отношение на качеството на крайбрежните води в съответствие с Директива 79/923.

 

Важен компонент от развитието на политиката по водите на България е Постановлението за одобрение на тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешаване ползването на воден обект. Таксите върху правото за използването на водата и/или разрешеното ползване на водата са едно от средствата за постигане на основната цел определена в Закона за водите: “постоянно и балансирано управление на водите, което да служи на интересите на обществото, да опазва здравето на хората и да подпомага устойчивото развитие на страната”. Таксите ще бъдат в съответствие с използването на водата. Въвеждането на тези такси ще позволи да се постигне:

 

        Влизане в сила на изискванията заложени в Закона за опазване на околната среда и Закона за водите;

 

        Въвеждане на принципа ”замърсителят плаща”;

 

        Натрупване на средства в Националния фонд за опазване на околната среда, които дори и недостатъчни сами по себе си, ще създадат предпоставки за извършването на най-спешните дейности, насочени към единното и балансирано управление на важните и оскъдни водни ресурси; и

 

        Прилагането на икономически механизми за стимулиране на рационално използване на водата и нейното опазване.

Управлението на водите на ниво басейн ще бъде поето от Директори на Басейнови Дирекциите и те ще действат в съответствие с Националния план за водите, с цел постигане на балансирано и устойчиво управление на водите, съобразено с водните ресурси и изискванията към тях.

 

Докато Басейновите дирекциите поемат изцяло функциите си, системата за разрешаване на употреба на водата и управлението ще бъде прилагана от Регионалните инспекторати за околна среда и водите в рамките на техните правомощия.

 

 

5.2       Развитие на поливното земеделие и последици за околната среда

 

Практиката на поливното земеделие води до редица общи последствия свързани с околната среда, които до голяма степен се дължат на характера на дейностите, които се предприемат и на техния мащаб. Освен последствията за биоразнообразието и възможното замърсяване свързано с употребата на агрохимикали, основните последици са свързани и с качеството и количеството на водата. Строежът на баражи и други съоръжения, задържането на водата за целите на напояването, може да повлияе на миграцията и на хвърлянето на хайвера на рибите и да промени процесите протичащи в реката. Тези дейности могат да намалят оттока на реките в долното течение, да повлияят върху екологията и да изострят проблемите на долното течение на реките като еутрофикацията, особено ако водите са замърсени с агрохимикали.

 

Корекциите на реки за предпазване от наводнения и за подобряване на събирането на вода за напояване могат да доведат до загуба на крайречни хабитати и да намалят временно мочурищата, което може да се окаже съществено за мигриращите птици, земноводните или характерни представители на флората. Дренажните конструкции, изградени с цел повишаване на добивите могат да намалят характерните хабитати и да причинят замърсяване от изтичания от селското стопанство замърсени с торове и пестициди.

 

Предишните (и някои от настоящите) дейности в селското стопанство бяха провеждани широко мащабно чрез интензивните производствени методи на “колективното земеделие”, някои от които доведоха до нежелани ефекти върху околната среда, а именно:

 

        Ерозията от течащите води засегна 4.8 милиона ха земя, което се равнява на около 43% от територията на България;

 

        Вкисляване на почвите в различни райони на страната, като този ефект се засилва от обезлесяването и лошото управление, което доведе също до намаляване на плодородността на почвата; и

 

        В няколко напоявани района се наблюдава засоляване на почвите като засегнатите площи се изчисляват на 3 милиона ха.

 


 

Класификация на напоителните системи

 

No

 

Речен басейн

Брой

Изградена площ

Процент

Общо напоявани площи

Общо гравитачни площи

Общо помпени площи

Изградени

Годни

Годни / Изградени

Изградени

Годни

Изградени

Годни

Изградени

Годни

Изградени

Годни

ha

ha

%

ha

ha

%

%

ha

ha

%

%

1 

Дунавски басейн

8

 площ >10000 ha

61,19%

224680

149785

66,67%

60736

44464

27,03%

29,68%

163944

105322

72,97%

70,32%

 2

32

10000 >площ >1000 ha

34,96%

128367

87074

67,83%

22743

20681

17,72%

23,75%

105624

66393

82,28%

76,25%

 3

30

 площ <1000 ha

3,86%

14162

8910,4

62,92%

3458,4

2139

24,42%

24,01%

10704

6771,4

75,58%

75,99%

 

 

Общо/Средно

100,00%

367209

245769

66,93%

86937

67283

23,68%

27,38%

280272

178486

76,32%

72,62%

 1

Черноморски басейн

5

 площ >10000 ha

57,27%

90674

65056

71,75%

6693,3

6542,5

7,38%

10,06%

83981

58513

92,62%

89,94%

 2

17

10000 >площ >1000 ha

32,76%

51865

41700

80,40%

5460,9

3934,8

10,53%

9,44%

46404

37765

89,47%

90,56%

 3

37

 площ <1000 ha

9,98%

15801

9798,1

62,01%

2500,3

2494,4

15,82%

25,46%

13301

7303,7

84,18%

74,54%

 

 

Общо/Средно

100,00%

158340

116554

73,61%

14655

12972

9,26%

11,13%

143686

103582

90,74%

88,87%

 1

Източно Егейски басейн

7

 площ >10000 ha

65,47%

225250

166214

73,79%

160633

117045

71,31%

70,42%

64619

49170

28,69%

29,58%

 2

30

10000 >площ >1000 ha

28,17%

96908

65761

67,86%

46717

32953

48,21%

50,11%

50191

32807

51,79%

49,89%

 3

53

 площ <1000 ha

6,36%

21892

15969

72,94%

3462,7

2390,3

15,82%

14,97%

18430

13579

84,18%

85,03%

 

 

Общо/Средно

100,00%

344050

247944

72,07%

210813

152388

61,27%

61,46%

133240

95556

38,73%

38,54%

 1

Западно Егейски басейн

22

10000 >площ >1000 ha

86,28%

47512

41056

86,41%

24465

21680

51,49%

52,81%

23047

19376

48,51%

47,19%

 2

14

 площ <1000 ha

13,72%

7553,6

4832

63,97%

2696,1

2358

35,69%

48,80%

4857,5

2474

64,31%

51,20%

 

 

Общо/Средно

100,00%

55065

45888

83,33%

27161

24038

49,33%

52,38%

27904

21850

50,67%

47,62%

 1

За цялата страна

20

 площ >10000 ha

58,46%

540604

381055

70,49%

228062

168051

42,19%

44,10%

312544

213005

57,81%

55,90%

 2

101

10000 >площ >1000 ha

35,11%

324652

235590

72,57%

99386

79249

30,61%

33,64%

225266

156341

69,39%

66,36%

 3

134

 площ <1000 ha

6,42%

59409

39509

66,50%

12118

9381,7

20,40%

23,75%

47291

30128

79,60%

76,25%

 

 

Общо/Средно

100,00%

924665

656154

70,96%

339565

256681

36,72%

39,12%

585102

399473

63,28%

60,88%

Забележка: Данните са взети за 1998 год. от НС ЕАД

 

Обобщение на изградените напоителни системи

 

No

Речен басейн

Клон на НС ЕАД

Тип на напоителната система

Изградена напояителна площ

Изградена напоителна площ по вид напояване

Реално напоявана площ по години

Открити канали

Тръбо-проводи

Общо

Гравитачно

Помпено

Бразди

Дъждуване

Капково

1997

1998

1999

2000

km

km

ha

ha

ha

ha

ha

ha

ha

ha

ha

ha

1

Дунавски басейн

Велико Търново

338

0

44598

25297

19301

44598

0

0

400

573.8

259.4

2400.6

2

Видин

419

223

20737

3093.2

17643

16489

4247.6

0

221.6

401

47.4

1224.4

3

Враца

285

92

47224

6941.8

40282

26955

20268

0

1955.3

1336.4

489

1722.5

4

Монтана

147

47

22750

1379.3

21371

14320

8430

0

320.9

261.9

36.4

358.1

5

Плевен

549

45

53127

16605

36522

31982

20705

440.5

2146.6

1476.7

1249.7

3250.8

6

Русе

339

2819

57573

238.5

57334

4787.3

52786

0

180.3

467.8

86.1

413.1

7

София

308

396

29555

26583

2971.8

18618

10937

0

640.6

649.1

362.3

848.6

8

Черноморски басейн

Бургас

95

583

19922

5467.8

14454

4666.6

14968

287

335

137

139.5

414.2

9

Варна

92

351

17246

2288.7

14957

7251.3

9994.7

0

1286.8

1389.2

549.1

899.3

10

Търговище

111

1031

26123

7256.9

18866

717.5

25235

170

408.3

714

385.2

1945.5

11

Шумен

101

1550

37398

2978.9

34420

0

37248

150.8

1100

1340.3

793.6

1418.3

12

Източно Егейски басейн

Пазарджик

592

43

54689

46764

7925.2

42576

10957

1156

5065.5

4670.9

3899.8

5713.4

13

Пловдив

638

31

69631

66132

3498.2

66205

3426.1

0

13670

12775

3735.3

5382.2

14

Асеновград

336

20

39691

32029

7662.4

39691

0

0

0

0

4117.4

4566.7

15

Сливен

205

226

34232

19013

15220

6458.8

27658

115.1

3820.1

3177.9

1550.9

4749.5

16

Стара Загора

406

73

38516

31193

7322.6

36030

2486

0

4394.7

3202.5

2260.7

5653.1

17

Хасково

269

437

50882

13843

37040

18879

31410

593.6

2228

2118.2

1233

1651.5

18

Ямбол

210

724

25434

10912

14523

7588.5

17846

0

978.5

1018.9

1400

2150

19

Западно Егейски басейн

Гоце Делчев

154

6

8967.8

8224.2

743.6

8389.2

578.6

0

1350

1760

945

2600

20

Дупница

184

172

13582

7372.3

6209.4

7169.6

5992.9